Жълта гренадила
Родина на това растение, както и на другите сортотипове пасифлора са субтропичните и тропични пояси на Америка - Бразилия. Понастоящем плодове от жълтата пасифлора се отглеждат в Централна и Южна Америка, Африка, Азия, Австралия, Нова Зеландия и САЩ (Калифорния и Хавайските острови). Като декоративно растение пасифлората с нейните разновидности масово заема нови територии в топлите райони на Европа , а като стайно растение, тя придобива все повече и по-голяма популярност и у нас.
Жълтата гренадила заема второ място след пурпурната гренадила и масово се отглежда в Бразилия, Венецуела, Боливия, както и в Африка - Кения, Танзания, Израел, Шри Ланка и Хавайските острови. Най-големият производител на плодове от този вариетет е Бразилия, където има рекорден брой сортове - над 150. Популярността на жълтата гренадила се дължи най-вече на високата родовитост и устойчивостта й на редица болести.
Растенията са катерливи, с тънки стъбла и последователно разположени зелени и широки листа. Плодовете имат закръглено овална или овална форма и са по-големи от тези на нейната посестрима - пурпурната гренадила. Дълги са от 9 до 12 см, с диаметър 5-7 см и имат маса 60-100 г. Цветът на кожицата е яркожълт, а на плодовото месо жълто-зелен. Вкусът напомня на вкуса на пурпурната гренадила, но е малко по-кисел. В зависимост от района, където са отгледани плодовете, такова е и тяхното наименование: бразилско, венецуелско или хавайско маракуе. Богати са на витамин С.
Плодовете се употребяват за храна в свеж вид или като съставна част на екзотични плодови салати, но основно от тях се приготвят сокове, нектари, разхладителни напитки, както и като прибавки към ликьори и към сладоледи.
Запазването на плодовете след бране трае обикновено от 3 до 5 седмици, когато се съхраняват при температура 11,5-12,5 градуса при относителна влажност 85 %. Съхранени при по-ниски температури могат бързо да загният.
Растенията от маракуе се отглеждат на светло, слънчево, топло и проветриво място в богата торфенопочвена смес.
Размножаването става чрез резници през март и април, които се вкореняват в топла почва при температура не по-ниска от 20 градуса.